Италианската национална отбор за своята история е събрала безброй успехи, в редиците си е имала велики играчи и личности. Но трудно бихме намерили по-голямо име между вратарите от един от най-успешните капитани на италианския национален отбор, огромен характер и исторически най-възрастния победител на световното първенство. Той е Дино Дзоф.
Момчето с големи мечти.
Италия беше до уши във война, когато през 1942 година на съвсем север в страната се роди момчето, което от малко мечтаеше за спортна кариера. Като син на фермер, Дино постоянно слушаше, че като спортист няма голям шанс да успее. Той беше записан в техническо училище, продължи да работи на семейната ферма и помагаше на семейството с стопанството. Въпреки това, той никога не спря да обича футбола и спорта като цяло. Обичаше да кара колело, да бяга състезателно и да играе футбол. На 14 години му се предостави първата възможност да поеме по пътя на професионалиста – той беше поканен на подготовка на младежкия отбор на Интер Милано, а по-късно и на Ювентус. Но в нито един момент не успя да се наложи, вероятно заради своята височина, която на 14 години беше едва 149 сантиметра. Дино не се отказа от своята мечта.
Упорита работа.
През следващите години той упорито работеше, всеки ден се трудеше на семейната ферма, опитваше се да играе футбол колкото може повече и най-вече да се храни добре. Следваше съвета на баба си да яде поне 6 яйца на ден, приготвени по какъвто и да е начин. Вероятно именно това доведе до факта, че 5 години по-късно Дино беше с 33 сантиметра по-висок. И упоритата работа се изплати. През есента на 1961 година той за първи път застана под рамката на вратата в италианската Серия А, конкретно в цветовете на Удинезе. С клуба преживя изпадане в Серия Б и последващо завръщане. След много успешен сезон той премина през 1963 година в Мантова, където прекара 4 сезона. Неговите изяви след 63-та година привлякоха вниманието на ръководството на италианския национален отбор по футбол, и така той участва на Евро 1968 и световното първенство през 1970. В двата случая Сините достигнаха до медалите, а голям дял в това имаше именно Дзоф, който беше обявен за най-добър вратар на двата турнира. През това време Дино прекара 5 години в Неапол, където се появи 143 пъти в рамката на синьо-белите.
Приказен край.
Две години след световното първенство Дино направи най-голямото решение в живота си – премина в Ювентус Торино. Нямаше да има нищо особено в това, ако Дино не беше трансфериран на вече ветеранска възраст. Беше на 30. В Ювентус той прекара остатъка от кариерата си, тоест 11 сезона. Спечели шест пъти Серия А и два пъти италианската купа, класира се на второ място в анкетата Златна топка. Но най-голямото му постижение все още беше пред него. През 1982 година той замина за Испания на световното първенство като капитан и играеща легенда. Беше точно на 40 години и 133 дни, когато вдигна трофея за световни шампиони над главата си. Година по-късно изигра последния си мач в лигата. Той си тръгна на върха.
“Играх до 41 години само защото вярвам, че човек се усъвършенства през целия си живот.”
Дино Дзоф
