Известни футболни мениджъри, които никога не са играли, а направо са тренирали

В динамичния свят на футбола успехите на отборите не се дължат само на умелите играчи, но и на ключовата роля на футболните мениджъри. Тактиката им, ръководството на отбора, стратегиите и личният им подход към играчите влияят на представянето на целия отбор.

Нека да представим няколко забележителни фигури на футболни мениджъри в пенсия, които в началото на кариерата си избраха да тренират вместо да играят.

Арсен Венгер: Успешен мениджър от Франция

Арсен Венгер е бивш френски футболист. Роден е на 22 октомври 1949 г. в ельзаския град Страсбург. Израснал е с родителите и братята и сестрите си в селото Дутленхайм.

До футбола се е добрал благодарение на баща си, който е тренирал местния отбор. Заедно са пътували на футболни мачове в Германия, където са посещавали мачове на Борусия Мьонхенгладбах.

Арсен Венгер е бил възпитан като католик и често е имал нужда от разрешение от местния свещеник, за да може да играе футбол.

Поради малкия брой жители в Дутленхайм, съставянето на отбор от единадесет играчи на една и съща възраст е било доста трудно. Заради това Венгер не е играл за никакъв футболен отбор до дванадесетата си година.

Играческата му кариера не е била особено успешна, тъй като голяма част от времето си е прекарал в аматьорски клубове.

През 1978 г. той преминава в първодивизионния отбор RC Strasbourg, където прекарва три сезона и изиграва само тринадесет мача.

През 1981 г. той заменя играта с мениджърска лицензия и най-накрая започват да се развиват успехите му.

Успешна кариера на мениджера

Започва като мениджър в отбора AS Cannes на позицията асистент-мениджър. През 1984 г. той преминава в AS Nancy, където става главен мениджър. Въпреки това, първите успехи идват едва с AS Monaco, с който печели Дивизия 1 и Френската купа.

Той се премести за кратко в японския отбор Nagoya Grampus Eight. След това се върна обратно в Европа, където стана мениджър на английския Арсенал. През сезон 2003/2004 успя да премине с отбора без нито една загуба и постави рекорд с 49 мача без поражение.

Мениджър с силна интуиция

Интересно за Арсен Венгер е, че позволява на своите играчи да преминават през психометрични тестове на всеки две години, за да провери дали са психически готови да играят в неговия отбор. Той също така насърчава тяхната самостоятелност в решаването на проблеми. Освен това, той може да предостави подкрепа на своите играчи, както беше случая с капитана на Арсенал Тони Адамс, който започна да се бори с алкохолизма.

По време на престоя си в Монако, Венгер придоби репутация на търсач на млади таланти. Например, той привлече либерийския нападател Джордж Уеа от камерунския отбор, който спечели наградата Футболист на годината през 1995 г. Когато получава наградата от президента на ФИФА, той покани на сцената своя бивш мениджър от Монако и му посвети медала си като благодарност.

Венгер успя да изгради не един млад играч, чиято кариера беше под въпрос.

През 2007 г. проучване показа Венгер като единствения мениджър в Премиър Лийг, който успя да генерира печалба след трансферния период. Между 2004 и 2009 г. той успя да спечели средно по 4,4 милиона лири от трансфери всяка година. Забележителен пример за неговата хитрост на трансферния пазар беше покупката на Николас Анелка. През 1997 г. той плати само 500 000 лири за него, а две години по-късно го продаде на Реал Мадрид за 23,5 милиона лири.

Андре Вилаш-Боаш: треньор и състезател

Луиш Андре де Пина Кабрал е Вилаш-Боаш е роден в Порто на 17 октомври 1977 г.

На шестнадесет години той написа писмо на треньора на любимия си клуб ФК Порто Боби Робсън и поиска обяснение защо не дава повече шанс на нападателя Доминго. Треньорът беше толкова впечатлен, че по-късно го нае за свой съветник.

Под ръководството на Робсън той получи треньорска C-лицензия на УЕФА в Шотландия на седемнадесет години и имаше възможност да изучава тренировъчните методи на Ипсуич Таун. Година по-късно, на осемнадесет години, той получава B лиценз и на деветнадесет години след това получава A лиценз.

Преди Вилаш-Боаш да започне кариерата си като асистент треньор в Порто под ръководството на Жозе Моуриньо, той работи кратко като технически директор на националния отбор на Британските Вирджински острови. Моуриньо го последва в клубовете Челси и Интер.

Кариера на футболен треньор

Като треньор, Вилаш-Боаш имаше разнообразна кариера, в която ръководи няколко известни клуба.

В клуба Порто (2010-2011) спечели португалската лига (Праймейра Лига) и Европейската лига (Европа Лига). С клуба Порто постигна отлични резултати и стана един от най-младите треньори, които някога са печелили европейски турнир.

През 2011-2012 г. той ръководи кратко Челси, където стана най-младият треньор в историята на Премиър Лийг.

През Тотнъм Хотспър премина в Зенит Санкт Петербург в Русия (2014-2016) и спечели руската лига Премиер Лига.

След това прекара известно време в Шанхай SIPG, където стана треньор на китайския клуб.

От 2019 до 2021 г. той работи като треньор на френския клуб Олимпик Марсилия.

От треньор до рали състезател

През ноември 2017 г. беше обявено, че Вилаш-Боаш ще участва в Рали Дакар 2018 с автомобил Toyota Hilux. Неговият навигатор беше бившият водещ състезател в клас мотоциклети, Рубен Фария. Въпреки това, той не завърши ралито и се отказа след четвъртия етап в Перу, когато се удари в пясъчна дюна и нарани гърба си и на 17 март 2018 г. участва в друго офроуд рали с автомобил Can-Am Maverick X3.

След напускането си от Марсилия през 2021 г., Вилаш-Боаш за първи път се появи в Световното рали между 20 и 23 май, където участва в категория WRC3 на Рали Португалия 2021. Неговият навигатор в автомобила Citroën C3 Rally2 беше Гонкала Магалhãеш, с когото заеха 12-то място.

Маурицио Сари: От банкер до футболен мениджър

Маурицио Сари е роден на 10 януари 1959 г. в италианския град Неапол. Той участва във футбола само на аматьорско ниво за отбора Фиглине, докато работи като банкер. Сутрин работеше, а следобед и вечер тренираше и играеше футбол.

През 1990 г., на 30 години, получава работа в второстепенния отбор Теголето, решава да напусне работата си и да се посвети изцяло на треньорската си кариера.

През 2005 г. получава работа в Серия Б в Пескара. От 2012 до 2015 г. ръководи италианския отбор Емполи, с който през 2014 г. печели promotion в Серия А. В дебютния си сезон сред елитните отбори, той води Емполи до 15-то място и така спасява отбора в първата лига.

След това е нает от Наполи, където получава няколко индивидуални награди.

През 2018 г. петдесет и девет годишният Сари преминава в английския клуб Челси, където в единствения си сезон печели Европейската лига на УЕФА.

През 2019 г. се завръща в италианския Ювентус и става най-възрастният мениджър, който някога е печелил италианската лига.

В момента е на треньорската скамейка на Лацио Рим.

Сари и стил на работа

Сари е известен със своята интелигентност, внимание към детайлите и старателен подход при подготовката за мачове. Един от основните белези на неговата организирана система е четиричленната защитна линия, офсайдната примка и зоналната система на маркиране. При своите защитници той изисква синхронизация в движенията, предвиждане на действията и следене на топката като референтна точка, а не на противниците.

Играчите на Сари често атакуват отстрани, с цел да играят бързи размени.

При защита без топка, отборите на Сари често използват енергичен пресинг, плътни линии и високо налягане на терена, за да възстановят бързо топката.

Освен тактическите си умения, Сари е известен със своята откритост. Той също така се отличава с облеклото си. За разлика от много други мениджъри в италианския футбол, обикновено носи спортен екип по време на мачовете.

Обвинения на Сари за обиди

През сезон 2015/2016 Сари се оказа в конфликт с Роберто Манчини, тогавашния треньор на Интер Милан. Манчини обвини Сари, че му е отправил хомофобски обиди. Сари отговори, че не е хомофоб и че всичко, което се случва на терена, остава на терена. След това беше глобен с 20 000 евро и получи забрана за два мача от Купата на Италия от организацията Лега Серия А за отправяне на изключително обидни епитети към треньора на противниковия отбор.

През март 2018 г. медиите критикуваха Сари за обвинения в сексистки коментари в отговор на въпроси от журналистката Тити Импорта от Канале. Треньорът след това се извини и по-късно призна, че се е шегувал. Той се защити като открит човек, който не е хомофобски, сексистки или расистки.

Рафаел Бенитес: Строг треньор от Испания

Рафаел Бенитес Маудес е роден на 16 април 1960 г. в испанската столица Мадрид. През 1979 г. е избран да участва в отбора на Испания до 19 години на световните университетски игри в Мексико Сити. В първия мач вкара дузпа, но в следващия мач беше контузен от грубо нарушение на противника.

През 1981 г. се присъединява към отбора Парла в Търсера Дивисион, на който помага да се изкачи в Сегунда Дивисион Б.

През 1985 г. подписва договор с клуба Линарес в Сегунда Дивисион Б, където започва да работи като играч/треньор под ръководството на треньора Енрике Матеос. Поради допълнителни контузии прекратява играческата си кариера.

Кариера на футболен мениджър

Присъединява се към треньорския екип на Реал Мадрид на 26 години. Постепенно работи като треньор на младежкия и резервния отбор, а също и като асистент на треньора на мъжкия отбор.

През 1997/1998 г. води отбора Екстремадура от Сегунда Дивисион обратно в Ла Лига, но в следващия сезон отборът отново изпада.

Бенитес през 2000 г. преминава в Тенерифе, където печели промоция в единствения си сезон.

През сезон 2001/2002 печели Ла Лига като треньор на Валенсия.

През 2004 г. повтаря успеха в Ла Лига и печели Купата на УЕФА.

След напускането си от Валенсия, Бенитес премина в английския Ливърпул в Премиър Лийг. През 2005 г. води отбора до победа в Лигата на шампионите. Година по-късно печели ФА Къп и достига финала на Лигата на шампионите през 2007 г.

След напускането си от Ливърпул през юни 2010 г. той кратко тренира Интер Милан, с който успява да спечели требъл.

През ноември 2012 г. става временно мениджър на Челси за остатъка от сезона и след това печели Европейската лига през 2013 г. След това се завръща в Италия, където с Наполи печели Купа Италия и Суперкупа на Италия.

След напускането си от Наполи подписва тригодишен договор като треньор на Реал Мадрид, но е уволнен още през януари 2016 г.

От март 2016 г. става мениджър на Нюкасъл Юнайтед в опит да спаси клуба от изпадане. Това не успява, но през следващата година печели втора лига и се завръща в Премиър Лийг.

През юли 2019 г. е назначен за мениджър на китайския клуб Далиан Профешънъл, където освен ролята на мениджър, наблюдава и развитието на инфраструктурата. През януари 2021 г. той се споразумя за прекратяване на договора си с година предсрочно след година и половина на поста.

В момента е треньор на клуба Селта Виго.

Бенитес и стил на работа

Бенитес си е спечелил репутация на взискателен треньор в английския футбол и много играчи са искали да чуят от него думи на признание. Той е бил безкомпромисен, но същевременно много ценен за своята тактическа експертиза. Особено в европейските мачове, когато е настройвал отбора си да използва слабостите на противниците.

Неговият спокоен вид и тактическите промени в полувремето на финала на Лигата на шампионите през 2005 г. уж вдъхнали на играчите вяра, че могат да променят играта от 0:3.

Мениджърът често поставя ключови играчи на необичайни позиции, които отговарят на формацията. Той твърдо вярва в ротацията на играчите и зоналната защита.

Тактиката на зоналното маркиране беше критикувана от експертни коментатори, когато Ливърпул получи голове от свободни удари, въпреки че отборите на Бенитес обикновено са известни със своята защитна природа и ниския брой получени голове.

Греъм Тейлър: Мениджър и коментатор

Греъм Тейлър е роден на 15 септември 1944 г. в Уъркшоп, Нотингамшир и почина на 12 януари 2017 г. Като син на спортен журналист, Тейлър открива любовта си към футбола на трибуните на стадиона Олд Шоу Граунд. След това самият той става за кратко професионален играч на позицията защитник за Гримсби Таун и Линкълн Сити. През 1972 г. получава контузия и вече не се завръща в професионалната игра. Вместо това започва да работи като мениджър и треньор.

Кариера на мениджър и треньор

През сезон 1976 г. печели титлата в Четвърта дивизия с Линкълн и след това преминава в Уотфорд, който за пет години изкачва от Четвърта дивизия до Първа дивизия. Под негово ръководство Уотфорд става вицешампион на Първа дивизия през сезон 1982/1983 и финалист на ФА Къп през 1984 г.

През юли 1990 г. става мениджър на английския национален отбор. През 1992 г. отборът се класира за Европейското първенство, но отпадна в груповата фаза.

През ноември 1993 г. Тейлър подаде оставка, след като клубът не успя да се класира за Световното първенство по футбол през 1994 г. в Съединените щати.

След това Тейлър се сблъска с тежка критика от феновете и медиите.

През 1994 г. той се завръща в треньорството в Уулвърхемптън Уондърърс.

След сезона в Молиноукс, той се връща в Уотфорд и през 1999 г. води клуба до Премиър Лийг.

Последната му мениджърска роля беше в Астън Вила, където се завръща през 2002 г.

По-късна кариера на Тейлър

През 2003 г. Тейлър стана вицепрезидент на клуба Скантопър Юнайтед в третата дивизия, където по време на неговото управление настъпи обрат. В първия си сезон начело на клуба, те се спасиха от изпадане в Конференцията. В следващия сезон те се класираха за Лига Уан, а две сезона по-късно спечелиха Лига Уан и се изкачиха в Чемпиъншип.

От 2004 г. Тейлър пробва работата на коментатор за BBC Radio Five Live и водеше отбор от знаменитости за ежегодното предаване на Sky One, The Match.

През януари 2009 г. Тейлър се завръща в Уотфорд, където е назначен за неекзекутивен директор и става също така временно председател на клуба. През 2012 г. обявява оставката си от поста председател и до смъртта си през 2017 г. заема позицията почетен президент на клуба.