Интервю – Ян Лащувка

Представяме Ви първото от нашите интервюта с вратари, които носят ръкавици BU1. Днес ще зададем няколко интересни въпроса на вратаря, за когото вече писахме по-рано. Ян Лаштувка е едно от първите големи имена, които облякоха нашите ръкавици. Нека го попитаме няколко въпроса, било то за неговото начало или за бъдещето му...

Кой е Ян Лаштувка

Известната опора на Баник се появи на бял свят през 1982 година в Хавиржов. В света на футбола той навлезе шест години по-късно, когато приятели го доведоха в отбора на Карвина. На 18 години той премина в Baníku Ostrava, където след първия сезон зае позицията на първи вратар. На него остана до своето напускане. До този момент той успя да спечели титлата с Baník, конкретно през сезон 2003/2004.

През 2004 г. той се премести в Украйна, като премина в Шахтьор Донецк.
В него прекара 3 години, игра в Шампионската лига и Купата на УЕФА. През 2007 г. той също посети Англия, където прекара една година във Фулъм , а следващия сезон игра в Бундеслигата при нашите немски съседи, където пазеше за VfL Бохум.
Тук той замени своя колега Ярослав Дробни, който тогава премина в Херта. След една година в Германия, Лашти се завърна в Англия, този път игра за West Ham, за който обаче излезе само веднъж.

Накрая се установи в познатата му Украйна. През 2009 г. той премина в ФК Днепър и трансферът беше повече от успешен. Хонза игра в Днепропетровск за добри 7 години, участвайки в повече от 100 мача. След като неговият роден клуб влезе в първа лига, той реши да се върне у дома.

През 2016 г. той отново се появи в домашна среда, този път в екипа на отбора, който го е възпитал – Карвине. На Ян помогна като новак да се утвърди в средата на таблицата. След много успешен сезон той реши да премине в тогава подсилващата Славия. За негово нещастие, в Прага не се срещна с голямо доверие и след половин година беше принуден да премине. Той реши да се премести в отбора, в който започна цялата му професионална кариера.  През януари 2018 г. той се завърна в остравския Баник.

Как се захвана с вратарството?

Започнах да играя футбол като нападател, но след половин година по някакъв начин се озовах на вратата. Като малък играех за две възрастови категории, в по-старата бях вратар, а в по-младата играех в нападение. Трябва да призная, че до днес много ме забавлява играта с крака, въпреки че съм вратар.

Спомняш ли си някой запомнящ се или забавен момент от детството, свързан с футбола?

Не, от детството си не си спомням нищо значително, но има един момент, който ще остане в паметта ми завинаги. В първия ми мач от лигата срещу Жижков хванах топката извън наказателното поле, което доведе до жълт картон и получен гол. За щастие, тогава момчетата от отбора ме подкрепиха и спечелихме мача.

Защо твоят екип е с номер 16?

Още от малък не харесвах единицата, въпреки че трябваше да я нося в младежките категории. Когато се озовах сред мъжете, трябваше да избера номер като втори вратар. По това време избрах номер 16, който някак си ми стана много скъп. Носех го в Баник, след време го имах и в Украйна и го имам и сега, след завръщането ми в Чехия.

На какво си най-горд, що се отнася до твоята кариера?

Въпреки че в кариерата си съм играл в много клубове, най-горд съм със своите начала в Баник, особено с годината, когато спечелихме титлата. Вероятно никога няма да забравя празненствата. Друго нещо, което трябва да спомена, са мачовете в националния отбор, което е мечта на почти всяко малко момче.

Какво най-много ти харесва в позицията на вратаря?

Всички знаем, че вратарите са малко луди. Върху тях се оказва натиск, не трябва да допускат грешка, и именно това е голямо предизвикателство. Определено няма по-добро усещане от това да предотвратиш голова възможност на противника в края на много напрегнат мач.

Следиш ли и други вратари, и ако да, кой е твоят любимец?

Когато бях на 18 години, следях всеки лигов мач. С напредването на възрастта не го следя толкова, но големите мачове не пропускам. Понякога в интернет разглеждам тренировки за вратари, за да видя как тренират другите. От вратарите следя световния връх, но ако трябва да кажа само едно име, то е Буфон. Въпреки възрастта си, той успява да постигне невероятни неща.

Какво те убеди да носиш ръкавиците BU1?

Случайно се сдобих с ръкавиците, след като се върнах от Украйна. Те просто ми паснаха. От самото начало хващам в стила Roll Finger, който ми подхожда максимално, и що се отнася до характеристиките, BU1 превъзхожда останалите марки по своята издръжливост и прилепване. Друго нещо е, че по време на моите ангажименти в Карвина или Славия, тази марка беше харесана и от други вратари, което със сигурност е знак, че тези ръкавици са качествени.

Каква е личната ти цел през този сезон?

Имах възможност да отида или в Карвине, или в Баник. Избрах Баник, който в момента няма такава позиция в таблицата, каквато бихме си представяли. В момента нашата цел е да спасим Баник от изпадане, защото според мен клуб с такава история заслужава да бъде част от най-високото състезание. Следователно може да се каже, че моята лична цел е целта на целия клуб.

Хонзо, много ти благодаря за интервюто и пожелавам на теб и на твоя клуб много успехи през втората половина на сезона. Искаш ли да предадеш нещо на останалите вратари?

Бих искал да пожелая на всички късмет и много "чисти мрежи" през пролетната фаза на сезона. Ако все още нямате ръкавици BU1, определено не се колебайте да ги изпробвате, според мен няма да съжалявате.