Най-добрите вратари в историята – Дино Дзоф

Италианският национален отбор през своята история е събрал безброй успехи, в своите редици е имал велики играчи и личности. Въпреки това, трудно бихме намерили по-голямо име сред вратарите от един от най-успешните капитани на италианския национален отбор, огромен характер и исторически най-старият победител на световното първенство. Това е Дино Дзоф.

Момче с големи мечти

Италия беше до уши във война, когато през 1942 година на самия север на страната се роди момче, което още от малко мечтаеше за спортна кариера. Като син на фермер, Дино постоянно чуваше, че като спортист няма голям шанс за успех. Той беше записан в техническо училище, продължи да работи в семейната ферма и помагаше на семейството с домакинството. Въпреки това той никога не спря да обича футбола и спорта като цяло. Той обичаше да кара колело, да се състезава в бягане и да играе футбол. На 14 години се появи първата възможност да се насочи към професионалната кариера – той беше поканен на подготовка с младежкия отбор на Интер Милано, а по-късно и на Ювентус. Въпреки това, той не успя да се утвърди в нито един от тях, вероятно поради своя ръст, който на 14 години беше само 149 сантиметра. Дино не се отказа от своята мечта.

Тежка работа

През следващите години той работеше усилено върху себе си, всеки ден се трудише на семейната ферма, опитваше се да играе футбол колкото може повече и най-вече се хранеше добре. Следвайки съвета на своята баба, да яде поне 6 яйца на ден, приготвени по всякакъв начин. Вероятно именно това доведе до това, че Дино след 5 години беше по-висок с 33 сантиметра. И упоритата работа се отплати. През есента на 1961 година за първи път застана на вратата в италианската висша лига, конкретно с цветовете на Удинезе. С клуба преживя изпадане във втора лига и последващо изкачване. След много успешен сезон, през 1963 година той премина в Мантуа, където прекара 4 сезона. Именно неговите изяви след 1963 г. привлякоха вниманието на ръководството на италианския национален отбор по футбол, и така през 1968 и 1970 г. той участва в Европейското първенство и Световното първенство. И в двата случая Сините се класираха на медалови позиции, като голям принос за това имаше именно Зоф, който беше обявен за най-добрия вратар на двата турнира. През това време Дино прекара 5 години в Неапол, като се появи на вратата на синьо-белите общо 143 пъти.

Приказен край

Две години след шампионата, Дино взе най-голямото решение в живота си – премина в Ювентус Торино. Нямаше да има нищо необичайно в това, ако Дино не беше преминал в тогава вече ветеранска възраст. Той беше на 30 години. В Ювентус той прекара остатъка от кариерата си, тоест 11 сезона. Той е спечелил шест пъти Серия А и два пъти италианската купа, като е завършил на второ място в анкетата за Златната топка. Най-големият успех обаче все още предстои. През 1982 г. той заминава за Испания за световното първенство като капитан и играеща легенда. Той беше точно на 40 години и 133 дни, когато вдигна трофея за световните шампиони над главата си. Година по-късно той изигра последния си мач в лигата. Той си отиде в най-добрия момент.