Защо футболът е толкова популярен: История на тази удивителна игра
Футболът, известен като кралския спорт, спечели сърцата на милиони хора по целия свят. Неговата популярност датира от далечната история, въпреки че за съвременния футбол говорим едва през втората половина на 19-ти век, когато той започва да се развива особено във Великобритания. И вероятно историческото развитие е една от основните причини, поради които футболът е толкова популярен в Англия, където има над 40 000 регистрирани клуба.
Благодарение на своята популярност сред хората, професионалното развитие и развитието на състезанията, той стана част от глобалната култура и обединява хората по целия свят.
Нека видим каква е историята на футбола и защо той се радва на такава популярност.
От Ацтеките, през Китай до Рим
Ако погледнем в наистина дълбоката история, ще намерим споменавания на отборни игри с топка от около три хиляди години назад в старите ацтекски култури. Топката е била изработена от гума и играта се е наричала Тчатали.
Някои от игрите имали ритуален характер, при който топката символизирала слънцето. Капитанът на загубилия отбор беше впоследствие принесен в жертва на боговете.
В Китай се появила игра, при която се ритало с топка, около 3-ти и 2-ри век пр.н.е., и се наричала Цзю или също така Цу-чу. Топката била кръгла, шита от кожа и пълнена с козина или пера. В нея участвали предимно войници, преди да се разпространи сред обикновените хора.
Друга версия на играта се появила в Гърция, където топката била изработена от кожа и пълнена с косми.
Гръцкият начин на игра се разпространил в Рим, където игрите били възприемани като развлечение. Също така те укрепвали физическата сила и психичното равновесие.
След падането на Римската империя настъпил упадък на игрите с топка. Записите за тях се запазили благодарение на средновековните манастири, където по-късно също се разпространили.
Средновековната версия на играта
Според първите запазени сведения, футболът през средновековието се развивал най-вече във Франция, Италия и Англия, където станал много популярен. Играел се предимно по улиците на градовете, в селата и на ливадите, и в него участвало много голямо количество хора.
Целта била да се завладее топката и да се пренесе до една от градските врати. С оглед на многобройното участие и по-агресивния начин на игра, който включвал и битки с юмруци, ставали щети на имуществото и понякога дори смъртоносни наранявания. Това довело до обявяване на градски или кралски декрети, забраняващи играта.
През 17-ти век улиците на Лондон отново оживели с игри, подобни на футбола. Също така в училищата се въвеждали спортни дейности, за да не станат учениците „хулигани“ и вандали. Особено в Кеймбридж, Итън, Хароу, Чартерхаус, Ръгби, Шрусбъри и Уестминстър. Всяко от тях обаче използвало свои собствени и постоянно променящи се правила, адаптирани към местните условия.
Постепенно възникнали две основни форми, като едната позволявала да се вземе топката в ръце (предшественик на ръгби), а при другия начин се играело изключително с крака.
Първите правила и създаването на Футболната асоциация
С постепенното технологично развитие нарастваше и състезателността между училищата. Поради това беше необходимо да се уредят правилата на играта. През 1848 г. се проведе среща в Кеймбридж с 14 представители на училища, които успяха да постигнат частично обединение на правилата.
Не се появи споменаване на вида, размера или теглото на топката, не бяха посочени размерите на вратата и игрището, не бяха дефинирани съдии, брой играчи или продължителност на играта. Също така не бяха решени последствията за неспазване на тези правила.
По-значим етап се счита годината 1863, когато беше основана първата Футболна асоциация в Англия.
Правилата, които асоциацията установи, забраняваха грубата игра с тяло (хакване), носенето на топката в ръце, както и задържането и подхвърлянето на противника с топката.
Тъй като някои не се съгласиха с промените, забраняващи хакването, се създаде втора група, която през 1871 г. основа Ръгби Футболен Съюз и отдели ръгби от футбола.
Играта продължаваше да се развива и някои правила оставаха все още гъвкави. Можеше например да се различава броят на играчите на игрището и не се използваха екипи за разграничаване на отборите.
Едва през 1870 г. беше въведен броят от десет играчи и един вратар. Година по-късно беше установена функцията на неутрален съдия и топката можеше да бъде докосвана с ръце само от вратаря.
Състезания и популяризация на футбола
Популярността на футбола в Англия нарастваше и постепенно така възникнаха и няколко състезания. Преди основаването на ФА Къп, асоциацията принадлежеше само на 50 отбора. Купата помогна за популяризацията на футбола и през 1877 г. се присъедини Шефилдската асоциация, с което членската база се разшири на 128 клуба.
През 1872 г. също така се проведе и първият международен мач между Англия и Шотландия, който завърши без голове.
Моделът на Английския куп и основаването на английската лига вдъхновиха състезания и в други страни. Турнирите се управляваха от организация, наречена The Association Football Union.
Първият шампион на Англия стана през 1889 г. Престън Норт Енд, който веднага записа победен дубъл, т.е. успех в лигата и в купата.
Съществени промени в правилата от 1886 г.
2.юни 1886 г. се проведе първото заседание на организацията с име International Football Association Board, в която участваха представители на Англия, Шотландия, Ирландия и Уелс. През 1913 г. към тях се присъедини делегат на международната футболна федерация FIFA, която беше основана в Париж през 1904 г.
Членовете на Борда ежегодно решаваха с гласуване за промени в правилата на играта. През 1891 г. по ирландско предложение те бяха преработени.
- 1890 г. бяха въведени мрежи за врати.
- 1891 г. беше въведен наказателен удар, който можеше да бъде изпълнен от всяка точка на специалната дванадесет ярдова линия.
- 1907 г. офсайдът на собствената половина на игрището престана да бъде валиден.
- 1912 г. вратарят можеше да хваща с ръце в зоната на наказателното си поле (преди това по цялото игрище с възможност за хвърляне на топката в вратата на противника).
- 1925 г. правилата за офсайд бяха променени. За да остане играчът в играта, беше необходимо между него и вратата да останат двама играчи, а не досегашните трима.
H2: Началото на професионалния футбол
Началото на професионалната футболна игра се свързва със северна Англия, въпреки че първите професионални играчи произхождали от Шотландия. Шотландските клубове играели по-атакуващ стил, основан на подавания, което им донесло повече успехи.
През 1872 г. в международен мач между Шотландия и Англия завършило с равенство, но в следващите години шотландците спечелили девет пъти, а англичаните само два.
През 1879 г. един незначителен клуб на работници с памук, Даруен от Ланкашър, завършил наравно с Олд Итониънс. По-късно било установено, че за английския клуб играли двама шотландски играчи, Фъргус Сутер и Джеймс Лав. За да останат в Англия, те били убедени след приятелски мач с Патрик Тистъл от английските функционери, които им обещали много добри заплатни условия за изиграните мачове с местния футболен клуб.
Този случай все още не означавал правило за платен трансфер на играчи. Клубовете можеха да си го позволят само при наличие на достатъчно количество черни пари и всичко се случваше в противоречие с правилата на Футболната асоциация, за която футболът все още означаваше само аматьорска игра.
Южните клубове, съставени от бивши ученици, отказваха да играят срещу професионалните, което в крайна сметка беше решено от секретаря на ФА Чарлз Алкок. Въпреки че принадлежеше към защитниците на аматьоризма, в професионализма виждаше неизбежен напредък на играта.
През 1885 г. Футболната асоциация реши да легализира професионалния футбол.
При шотландските съседи разрешението за професионална футболна кариера дойде едва през 1893 г. Въпреки това до тогава местните клубове наемаха футболисти, играещи за пари на черно.
H3: Създаването на английската лига като източник на приходи
Футболната асоциация трябваше да осигури източник на пари за гарантиране на постоянни доходи на професионалните играчи. Приятелските мачове, които оставаха на отборите след елиминирането им от Английския куп, не изглеждаха особено доходоносни.
През 1886 г. беше основана дълготрайна лига, която имаше за цел да осигури достатъчно атрактивни мачове и напълване на касата.
Популярността на футбола нарасна още повече, тъй като безброй млади мъже можеха да се изхранват, ритайки топката вместо да работят тежка работа в заводите. Освен това получаваха сравнително добри заплати.
През 1901 г. най-високата заплата за професионални играчи била около 4 лири на седмица. През 1910 г. заплатата нараснала на 5 лири и до 1920 г. се покачила на 9 лири.
Най-високата заплата била въведена и поради опасения, че по-богатите клубове ще привлекат качествени играчи и ще отслабят по-бедните.
Историческо футболно оборудване
Тежки топки, пълнени с пикочен мехур
С развитието на правилата на футбола, с течение на годините се развиваше и оборудването на играчите. От кожени топки, пълнени с пера, постепенно се премина към пълнене с прасен пикочен мехур, който бил избран заради своята еластичност и способност да задържа въздуха. Мехурите се вшиваха вътре в кожата, която образувала повърхността на футболната топка.
Недостатъците на топките включваха възможността за насищане с вода при лошо време. В този момент беше много трудно да се ритат, а за удари с глава не можеше да става и дума.
Размерът на топката беше гъвкав до 1872 г., когато Футболната асоциация определи обиколката на топката на 68-73 см.
Тежки памучни екипи и шорти
Играчите в средните училища носеха по-качествени екипи от аматьорите, облечени в несъответстващи екипи и панталони с катарами. Училищните екипи бяха цветни и с високи шарки, подобни на жокейските екипи. Или изглеждаха като райета на пижами. Възрастните играчи играеха в тежки памучни ризи, допълнени с шорти под коленете, закопчани с копчета, които бяха заменени с шорти около 1905 г.
Само с развитието на професионалния футбол и възрастните играчи започнаха да се стилизират в елегантни екипи от средните училища, чийто стил и цветове първоначално се променяха доста. Екипите имаха различни копчета, закопчавания и яки.
По-рано по-тежките материали постепенно заменяха по-леките и по-стегнати.
Голямо объркване причиняваше еднаквият облекло на вратаря и съотборниците. Но от 1909 г. Футболната асоциация реши, че вратарят трябва да носи екип в червено или синьо, а до 1912 г. добави и зелено. До 50-те години на 20-ти век вратарите не бяха лишени и от пуловери.
Копчетата в обувките бяха заменени с шипове.
Що се отнася до обувките, те първоначално бяха обувки с копчета. По-късно те бяха заменени с обикновени обувки. Постепенно се разпространиха обувките с шипове, които вече позволяваха по-добро движение на игрището при всякакво време.
Кожените обувки достигаха над глезените, където бяха пришити заплатки за поставяне на допълнителни протектори. Недостатък на тези обувки беше тяхната неподатливост. Отне много време, докато играчите ги обуят и свикнат с тях.
Защо футболът е толкова популярен?
Футболът е един от най-популярните спортове с най-голям брой фенове от цял свят.
Не дискриминира по раса, социален, финансов или религиозен произход. Просто е достъпен за всички.
Признава се сред различни култури по целия свят.
Футболът изгражда общности и социална свързаност. Всеки футболен клуб разполага с ентусиазирани фенове, които се идентифицират с него и го подкрепят. Свързва хората и им дава чувство на вяра.
Футболът създава работни места за много, които искат да бъдат свързани с клуба извън игрището. Футболните събития са значими за организациите и координаторите.
Играчите оказват положително влияние на другите играчи, които искат да развиват своите умения и да се доближат до своите уважавани идоли. Много млади хора виждат в любимите си играчи герои на игрището.
