Дори през летните ваканции не оставяме вратаря да почива. Следващият герой, който проведе нашето интервю, е огромен талант, представител и най-вече страхотен човек, Мартин Йедличка.
Здравей, Мартине,
въпреки възрастта си, ти си напълно професионален вратар, младежки представител и
в бъдеще от теб се очакват големи неща. Как се чувстваш по отношение на всичко това?
Честно казано, не мисля, че от мен се очакват големи неща. За много хора мога да бъда непознато име, и така те може да научат за мен с времето. С упорита работа искам да постигна напредък, опитвам се постоянно да се трудя и да се развивам.. В момента целта ми е в рамките на година и половина стабилно да играя в лигата. Въпреки че може да изглежда като самоуверена цел, знам, че това ще ме издигне много по-високо в кариерата ми. Искам също да се утвърдя в представителния отбор U21, въпреки че там конкуренцията е голяма.
Последния сезон игра за Дунавска Стреда. Какъв беше преходът към Словакия?
Трябваше ли да свикваш много с новата среда?
Дунавска Стреда има страхотни условия, всичко е на топ ниво, затова всичко мина гладко и ми беше приятно да свиквам с местните условия, тренировъчната среда е чудесна, всички имат невероятно отношение към отбора и футбола като цяло. Въпреки че след пристигането си не познавах никого, бързо се сближих с Патрик Мачей, той също е вратар, идва от Острава, роден е през 94-та. Можем да кажем, че сме като партньори, често сме заедно в стаята и като вратари просто се подкрепяме.
Въпреки че имаш огромен успех в Юношеската лига на УЕФА, мисля, че много хора изобщо не знаят за такъв турнир. Можеш ли да ни разкажеш не само за формата му, но и за твоя път към успеха?
Единственият проблем е, че чешките отбори в този турнир нямат голям успех, затова много хора дори не знаят за него. Може да се каже, че това е младежки формат на Лигата на шампионите. В него участват победителите от младежките турнири, играе се на групова и елиминационна фаза. С Пříbram успяхме да спечелим историческа титла, елиминирахме ЦСКА Москва пред пълен стадион и стигнахме до осминафиналите, където за съжаление загубихме от Бенфика Лисабон на дузпи. Това е огромен опит и всеки мач в този турнир е напълно различен.
Как се подготвяш за следващия сезон? Имаш ли някакви “ваканции”, или работиш неуморно?
Разбира се, че имам ваканции, през лятото поне за 10 дни се изключвам, за да си почина от футбола и всичко около него. През това време се опитвам да се посветя на приятелката си, пътуваме на почивки или прекарваме време заедно. Прекарвам много време с семейството и приятелите, които ме зареждат с енергия. След 14 дни почивка обаче отново започваме подготовка и всичко започва отначало.
Имаш ли план за това накъде ще се насочи бъдещата ти кариера? Би ли предпочел да останеш в Чехия, или да опиташ ангажимент в чужбина?
Аз не го гледам по този начин. Единственото, което искам, е да играя. Чужбина, разбира се, е по-голямо предизвикателство, но за мен приоритет в момента е да се утвърдя като титулярен вратар. Искам просто да играя важни мачове. Мечтата ми е да играя мачове на Спарта, на Славия или в Плзень, но не мога да планирам нищо, футболът е непредсказуем, и то не само що се отнася до трансфери, така че се концентрирам максимално само върху това да работя на 100%.
Имаш зад гърба си и Европейското първенство до 19 години в Грузия. Можеш ли да кажеш, на кой мач от турнира помниш като на най-добър?
Най-добрият мач определено беше последният в групата – срещу Грузия. Беше всичко или нищо, ние трябваше да не допуснем гол, а Грузия трябваше да спечели. Имаше 30 хиляди души, целият стадион скандираше. Накрая изпълних предварителната си задача, спечелихме с 2:0. Въпреки че това беше един от най-трудните ми мачове, го помня с най-голямо удоволствие.
Посвещаваш ли свободното си време на някакво хоби или увлечение?
Вероятно като всеки футболист играя на Playstation, най-много харесвам FIFA и NHL. Редовно следя хокей, особено този от Северна Америка, понякога играя тенис. Иначе мисля, че това не е нищо ненормално, правя това, което почти всеки момче на моята възраст.
Ти си един от първите, които облякоха ръкавиците BU1. Как обаче стигна до тях?
Честно казано, попаднах на тях преди около година и половина. Точно ми изтече договорът с конкуренцията, затова търсех нещо ново. Превъртах Facebook и попаднах на непозната марка от Острава. Свързах се с момчетата и те ми изпратиха първите модели за проба. Оттогава не съм носил други на ръцете си. Следващия сезон отново ще играя с BU ръкавици, вероятно в модела All Black, той ми харесва най-много.
Мартине, интервюто е към края си, но ще ти задам още един последен въпрос. На кого най-много желаеш победа на тазгодишното световно първенство в Русия?
Най-много бих го пожелал на Панама, защото там играе моят съотборник. Мисля, че ще спечели Аржентина. Въпреки че не им се получи първият мач, предполагам, че Меси ще стигне до златото тази година.
Мартине, много благодаря за страхотното интервю. Пожелавам ти много късмет в бъдеще и се надявам на ново сътрудничество. Искаш ли накрая да кажеш нещо на читателите?
Насладете се на ваканцията, нека вашият фаворит спечели в Русия и ви пожелавам новият сезон да започне според вашите очаквания. Също така, много благодаря за интервюто и искам да благодаря и на целия екип на BU1 за отличната работа. Не се колебайте да изпробвате техните ръкавици!
