Представяме ви първото от нашите интервюта с вратарите, носещи ръкавици BU1. Днес ще зададем няколко интересни въпроса на вратаря, за когото вече сме ви писали. Ян Лаштувка е едно от първите големи имена, които облякоха нашите ръкавици. Нека го попитаме за няколко въпроса, било то за неговото начало или бъдеще…
Кой е Ян Лаштувка
Всички позната опора на Баник се е родила през 1982 година в Хавиров. В света на футбола стъпи 6 години по-късно, когато приятелите му го доведоха в карвинския отбор. На 18 години премина в Баник Острава, където след първия сезон зае поста на вратарска единица. Остана на него до напускането си. До тогава успя да спечели титла с Баник, конкретно през сезона 2003/2004.
През 2004 година се премести в Украйна, тъй като подписа с Шахтьор Донецк.
Там прекара 3 години, игра в Шампионската лига и Купата на УЕФА. През 2007 година се озова и в Англия, прекара година в Фулъм и през следващия сезон игра в Бундеслигата при нашите германски съседи, където пази за ВфЛ Bochum.
Там замени вратаря си Ярослава Дробни, който тогава премина в Херта. След година в Германия, Лашти се върна в Англия, този път игра за Уест Хем, за който обаче изигра само веднъж.
Накрая се установи в познатата му Украйна. През 2009 година премина в ФК Днипро и трансферът беше повече от успешен. Хонза прекара в Днепропетровск добри 7 години, изигра в повече от 100 мача. След като неговият роден клуб се класира за Първа лига, реши да се върне у дома.
През 2016 година отново се появи в домашна среда, този път в екипа, който го възпита – Карвина. Те помогнаха на Хонза като новак да се установи спокойно в средата на таблицата. След много успешен сезон, той реши да премине в тогава подсилващата се Славия. За негово съжаление, в Прага не срещна голямо доверие и след половин година беше принуден да се премести. Реши да се върне в отбора, в който започна цялата си професионална кариера. През януари 2018 година се върна в Баник Острава.
Как се озова в вратарската позиция?
Започнах да играя футбол като нападател, но след половин година по някакъв начин се озовах на вратата. Като малък играех за две възрастови категории, в по-голямата пазех, а в по-малката играех в атака. Трябва да призная, че и до днес много ми харесва да играя с крака, въпреки че съм вратар.
Спомняш ли си някакъв запомнящ се или смешен момент от футболната си детска възраст?
Ами, от детството не си спомням нищо особено, но има един момент, който ще помня вероятно завинаги. В първия ми мач в Първа лига срещу Жижков хванах топката зад наказателното поле, за което получих жълт картон и гол. За щастие, тогава момчетата от отбора ме подкрепиха и спечелихме мача.
Твоят екип е украсен с номер 16, защо е така?
Още от малък не харесвах номер 1, въпреки че трябваше да го нося в юношеските категории. Когато се озовах сред мъжете, трябваше да избера номер като вратарска двойка. Тогава избрах номер 16, който ми стана по някакъв начин скъп. Носих го в Баник, след време го имах и в Украйна и го имам и сега, след завръщането си в Чехия.
На какво си най-горд, що се отнася до кариерата ти?
Въпреки че съм работил в много клубове, най-горд съм от началото си в Баник, конкретно от годината, когато спечелихме титлата. Празненствата никога няма да излязат от главата ми. Следващата неща, която трябва да спомена, са мачовете за националния отбор, което е мечта за всеки малък момче.
Какво ти харесва най-много в позицията на вратар?
Всички знаем, че вратарите са малко луди. Натискът е голям, не трябва да правят грешки, и точно това е голямо предизвикателство. Определено няма по-добро усещане от това да предотвратиш голова възможност на противника в края на много напрегнат мач.
Следиш ли и други вратари, или кой е твоят любимец?
Когато бях на 18, следях всеки мач от лигата. С по-възрастен не го следя толкова, но не пропускам големите мачове. Понякога се заглеждам в интернет за някакво вратарско обучение, за да видя как тренират другите. От вратарите следя световната елита, но ако трябва да кажа наистина само едно име, то е Буфон. Въпреки възрастта си, той успява да прави невероятни неща.
Какво те убеди да облечеш ръкавици BU1?
До ръкавиците стигнах случайно, след като се върнах от Украйна. Просто ми паснаха. От самото начало играя с модел Roll Finger, който ми подхожда максимално, а що се отнася до качествата, BU ръкавиците превъзхождат другите марки по издръжливост и захват. Друга причина е, че по време на моите ангажименти в Карвина или Славия, и други вратари харесаха тази марка, което определено е знак, че ръкавиците са качествени.
Каква е твоята лична цел за този сезон?
Имах възможност да отида или в Карвина, или в Баник. Избрах Баник, който в момента няма такава позиция в таблицата, каквато бихме искали. В момента нашата цел е да спасим Баник от изпадане, защото според мен клуб с такава история заслужава да бъде част от най-високото ниво на състезания. Може да се каже, че моята лична цел е целта на целия клуб.
Хонзо, много ти благодаря за интервюто и пожелавам на теб и твоя клуб много успехи през втората половина на сезона. Искаш ли накрая да кажеш нещо на другите вратари?
Бих искал да пожелая на всички късмет и много нули в пролетната част на сезона. Ако все още нямате ръкавици BU1, определено не се колебайте да ги изпробвате, според мен няма да съжалявате.
