След кратка пауза, ви представяме още една статия, която се занимава с най-добрите вратари на всички времена. Този път ще се насочим на изток, към вече несъществуващия съветски съюз, за да разгледаме кариерата на вероятно най-добрия вратар в историята – Лев Яшин.
Късно начало
Москвич, роден през октомври 1929 година, започва да играе футбол необичайно късно. Като тийнейджър работи във военни фабрики, където по време на почивките играе футбол с колегите си на малкия терен зад фабриката. Там го забелязват хора от Динамо Москва. Тогава е на 18 години. Лев преминава през юношеския отбор и за мъжете играе за първи път едва през 1950 година, т.е. на 20 години. Но мачът му не се получава, затова получава нова възможност да покаже качествата си едва 3 години по-късно. Междувременно руският вратар се занимавал и с други спортове, особено хокей. Той играе от 1945 година, също на позицията на вратар. Въпреки че в хокейната врата получавал повече пространство, в крайна сметка решава да предпочете футбола.
“Какъв е вратарят, който не е разочарован от допуснатия гол? Той трябва да изпитва мъки! А ако не е така, това означава край. Без значение какво е преживял преди, той не е достоен за бъдещето.”
Лев Яшин
Черния паяк
Преходът настъпи през сезоните 1953/54. По това време Яшин беше подтикван напред от своя отборен съперник Валтер Саная, който в началото на сезона влизаше като ясна номер едно, но в хода на годината загуби мястото си между гредите и на негово място в играта влезе Лев. Благодарение на страхотните си представяния, той си осигури позиция в стартовия състав и за следващия сезон, затова Саная беше принуден да премине в друг отбор. Може би именно трансферът на най-голямото му съперничество допринесе за още по-добрите вратарски изяви. Точно в този период на Лев започнаха да му казват “Черния паяк” заради неговата агресивност, бързина, рефлекси и предвидливост. Динамо имаше невероятен успех през този сезон, главно благодарение на две личности в отбора – Владимир Ильин, който вкара 11 гола в лигата и спечели златната обувка, и Лев Яшин, който допусна само 20 състезателни гола, така че московското Динамо можеше да се похвали с най-добрата защита на годината. Така Лев спечели първата си титла като най-добър вратар на целия Съветски съюз.
Титулуваният крал
Но той се записа в световните хроники едва през 1958 година, когато замина за Световното първенство в Швеция. Там в групата предотврати позорна загуба в изключително напрегнат мач с бразилските канарчета, тъй като броят на допуснатите голове спря на две. Съветският съюз накрая стигна до четвъртфинал, където отпадна с домакинския отбор. Две години по-късно замина с националния отбор за Франция, за да участва в първия европейски шампионат. Съветският съюз премина през целия турнир като нож през масло, и така Лев Яшин стана първият шампион на Европа. През 1962 година на Световното първенство в Чили отново достигна до четвъртфинал, където отново отпадна с домакинския отбор. Този шампионат не беше особено успешен за Лев, тъй като в мача с Колумбия допусна няколко ненужни гола. Сред тях е и историческият единствен гол, вкаран директно от корнер на Световно първенство. Въпреки тези неуспехи, в клубната среда продължи да се представя добре. С Динамо успя да спечели лигата и през 1955, 1957, 1959 и 1963 година. В последния споменат сезон успя да спечели наградата Златна топка, и така Лев остава единственият вратар, който може да се похвали с този титул. През 1966 година в Англия се бори за още една титла на световния шампион, този път достигна до полуфинал, където съветите отпаднаха с западногерманците. Професионалната си кариера завършва през 1970 година, но въпреки това не напуска напълно футболната сцена, а остава в ръководството на Динамо Москва, където работи до смъртта си през 1990 година.
